Големите мислители от времето на Ренесанса определят престъплението, като израз на свободната воля на човека. Тази идеалистическа по своя характер теория, отхвърля всякакви външни фактори, които детерминират по някакъв начин раждането на престъпник. По друг начин казано - убиецът не е убиец, защото е поставен в лоши условия на живот или защото семейството и средата му са предопределящи или пък защото има някакво психическо отклонение, а просто защото така е решил.

С идването на 19 век в световен мащаб започват определени процеси, които до голяма степен изменят цялото обществено устройство. Създаването на първите фабрики, увеличаването на процента на наемния труд, развитието на градския живот, появата на нови прослойки в обществото са само част от факторите, които предопределят настъпването на ерата на индустриалното общество. Един от най-големите негативи на новия ред е главоломно увеличаващата се престъпност. От тази гледна точка изглежда ясно, че не свободната воля е основния двигател на престъпленията,а нещо друго - нещо, което очевидно освен това се поддава на определена логика и закономерност.

С развитието на антропологията (науката за човека) и отделянето й като самостоятелен клон на знанието, се свързва появата на първото значимо направление в криминологията - биологическото, известно още и като антропологическо. Родоначалник на това направление е Чезаре Ломброзо.

Чезаре Ломброзо е роден на 18 ноември 1836 година във Венеция. Известен е именно с теорията си за "родения" престъпник. От 1855 година започва да публикува статии на тема психиатрия и в частност кретенизъм. През 1862 година става професор по психиатрия, известно време след това е директор на клиника за душевно болни, а след 1876 година е професор по юридическа психиатрия и криминална антропология в университета в Торино. Остава там до смъртта си на 19 октомври 1909 година.

Освен като родоначалник на биологическото направление в криминалистиката, Ломброзо е известен и с произведението си "Гениалност и лудост", в което прави връзка между големите способности на гениите и определени патологични отклонения. Други известни произведения са "Жената - престъпница и проститутка" и "Любов при лудите". Основното произведение на италианеца все пак ще остане преведения и на български труд "Престъпника" или "Престъпния човек".

Теорията на Ломброзо за "родения престъпник" е материалистична по своя характер и се основава основно на наблюдения и опитни проучвания. Според тази теория човек става престъпник заради определени черти, предавани по рождение. При това става въпрос за нещо съвсем естествено и непреодолимо. Престъпните наклонности са заложени, като инстинкт - също както половото влечение или пък страхът от високо. В този ред на мисли няма нищо неестествено при извършването на дадено престъпление - не можем да укоряваме тигъра, че убива антилопата. При такава представената постановка основното, което правилно прави Ломброзо е да определи биологическите аномалии и антопометричните белези, по които може да бъде познат престъпника.

Според него работата на съда е единствено да открие тези признаци в подсъдимия и евентуално да го осъди на биологическо лечение и изолация.

Какъв е престъпника според Ломброзо? - Това е човек с атавистични (характерни за далечните ни предци) черти, тоест с вид на примитивен човек. Конкретни белези са ниско чело, широки челюсти, груби черти, сплескан нос и т.н. В последствие професорът извежда и конкретна характеристика за различните типове престъпници - крадци, убийци, насилници, като на даден етап дори определя и как изглежда политическия тип престъпник. В по-късните си произведения той отдава значение за формиране на престъпника и на метеорологични, расови, наследствени и други фактори, които обаче според него не играят основна роля.

Теорията на Ломброзо добива голяма популярност след изнасянето си. Въпреки че още тогава търпи доста критики, а в днешно време се разглежда единствено от историческа гледна точка, тогава тя намира много привърженици. Сред най-ревностните последователи на труда на Ломброзо са Рафаело Гарафало и Енрико Фери.

Гарафало прави значителна стъпка напред, като приема за значими освен биологическите предпоставки и такива криминогенни фактори, като негативната среда, нищетата, лошия пример и т.н. В своя основен труд "Криминалистика"(чието заглавие впрочем се сочи за първата употреба на термина, обозначаващ сега науката, изучаваща престъплението като масово социално явление) Гарафало отделя внимание и на психиката (егоизъм, липса на съчувствие, безотговорност) на престъпниците и нейната детерминираща роля по отношение на извършването на престъпления. По същия път върви и Енрико Фери, като отдава значение в трудовете си на ред социални фактори.

Наследствената теория с представители (А.Ленц, Жан Пинател и др.) се появява през 20те години на XX век и по същество повтаря идеята на ломброзианското направление, но с едно съществено изменение. Докато според Ломброзо наследствено се прехвърля самият престъпен инстинкт, то според представителите на тази теория се прехвърлят предпоставките за изграждането на престъпника. За такива предпоставки се сочат агресивността, жестокостта, характерната емоционалност и т.н.

Класически пример от действителността, който потвърждава разглежданата теория е родът Джукси от САЩ, в който има осъдени повече от 1200 престъпници за 6 поколения. Налице обаче са и много примери сочещи точно обратното, най-колоритен от които е може би e този на Ал Капоне и брат му - Винченцо, който бил доброволец в първата световна война, където се издигнал от редник до лейтенант и в последствие станал полицейски служител с изключителна биография. Той бил толкова добър в работата си, че известно време бил дори охранител на президента Калвин Кулидж.

Хромозомната теория е още едно разклонение на биологическото направление. Според нея,наличието на допълнителна 47ма Y-хромозома при мъжете, съответно X-хромозома при жените, обуславя наличието на такива криминогенни предпоставки като агресивност, асоциалност, липса на емпатия и т.н. Проведените множество опитни научни изследвания не показват по-висок процент на престъпници сред хората с хромозомни аномалии от тези с нормален брой хромозоми (23 X и 23 Y).

При все това се счита, че има определена връзка между аномалиите и определни психически заболявания.

Според теорията за еднокринното предразположение престъпните наклонности са свързани с нарушеното действие на жлезите с вътрешна секреция (щитовидната жлеза, хипофизата, жлъчката и т.н.). Представители са М.Шлап, Е.Смит, Л.Берман, Пенде и други, които извличат теорията главно въз основа на логически заключения, като смущаващ факт е, че не са приведени никакви доказателства от опитен тип.

Интересна теория е тази за конституционалното предразположение към престъпления. Според тази теория, чийто създател е Ернест Кречмер, може да се направи връзка между телосложението и склонността към даден тип престъпление. Според Кремер съществуват четири типа хора пикник - голям корпус и къси крайници,атлетик - добре развито телосложение и мускулатура, астетик - удължено тяло,слаба фигура и диспластичен тип - асиметрична фигура.

За пикника са характерни користните престъпления (измами, кражби, присвоявания), за атлетика - престъпленията против личността, за стетика - противоречиви действия, а за диспластичния тип - садистични немотивирани прояви.

Една друга теория, която среща много привърженици и днес и е доста актуална на фона на случващото се в България, е тази за расовото предразположение към престъпления. Често се изтъква големия процент цигани в затворите, като доказателство за горната теория - съзнателно или не. Изтъкват се също така отделни случаи, които представляват манипулативно обобщаване на реалната ситуация и целят да ни убедят в хипотезата, че циганите всъщност по природа са такива и нищо не може да ги промени. За съжаление дискриминацията на расова основа е общочовешка черта, която може само да се прикрие и подтиска съзнателно, но не и да се изтрие, тъй като представлява закономерно стечение на човешката история. При все това не трябва да се смята, че склонността към престъпления е расово заложена. Дори и факта, че съществуват традиции в ромската общност, които приемат за съвсем нормално явление джебчийството например, не трябва да се приема като определящ за расова преразположеност. При всички положения, в конкретния случай става въпрос за външни исторически фактори обусловили настоящото положение на ромите, които водят до случващото се вмомента.

Като заключение може да се посочи ,че при все това, че външния вид понякога може правилно да ни насочи в преценката за даден човек, в много случаи може да ни изиграе и лоша шега, а понякога и добри и обществено-отговорни хора могат да пострадат от преднамерено отношение, съзнателно или несъзнателно базирано върху науко-подобни теории.