НЕ ИСКАМ ДА  ТЕ ЗАГУБЯ

НЕ! Не искам да те загубя сега, когато те намерих, любими! Не искам да се простя с любовта, която толкова дълго чаках! Но ето как един , единствен ден и едно събитие в него, могат да променят посоката на живота ми! Толкова много те обичам! Толкова много тъгувам за теб, толкова много те чакам и искам за себе си! А живота, като звяр обикаля около мен и само чака да падна в капана му! Ти ,  ти знаеш, колко силно се боря за любовта си, знаеш, как лесно няма да се дам! Повярвай ми... опитвам се, опитвам се да запазя поне  този път единствено и само любовта си! Далече си, много далече от мен, а тук реалността ме е сграбчила и ме задушава! Този ден, днешния, сякаш отряза крилете ми, сякаш заслепи със своя отблясък очите ми! Плача сега... за това, че когато ти си тук, мен може да ме няма... може да не ме намериш, може да съм навсякъде другаде, но не и тук, където ме остави! Не искам да мисля за проблемите, които биха ме накарали да направя това, да убия себе си, след като убивам любовта си! Няма как да спра събитията в живота си, при мен  те са  винаги като затишие пред буря! Един , единствен миг в който съм щастлива..... и в следващия момент аз вече нямам право на това! Не искам да се случи, ще направя всичко възможно да не се случи! Но, мили, ако стане, ако ме няма за теб- знай, че аз те обичам, че аз непрестанно мисля за теб, че аз не се отказвам от любовта си!  Дори сега, когато пиша това, една мъка е заседнала в мен, в сърцето ми... мъка по теб и любовта ни! Дано този път съдбата се смили, дано отмине.... бурята по пътя си и не повлече и мен... защото тогава, аз ще бъда най-сама на света, с мисълта , обичта и болката по теб! Не остана време, до деня , в който ще те видя отново,  но Господи,  как искам да се случи! Да те видя! Дори да е последния път в живота ми! Силна съм,  ще се боря, ще разкъсам тази ужасна прокоба над себе си, ще пронижа точно в целта, надвисналата над мене беда... но, дали ще оцелея, за теб,  за нас, за бъдещето! Сълзите ми няма да спрат развоя на събитията.... Дори очите ми да пресъхнат, това, което е писано ,  ще се случи! А на мен, сега така обезверена и отчаяна... не ми остава нищо друго освен да те нося в себе си... до последно, до мига ,  в който ти отново ще ме откриеш, ако аз се загубя! Зная, че ще ме търсиш, зная, че ще ме искаш,  зная, че ще ме обичаш! Още... и още! До край! Нека твоята любов сега ме спаси! Нека ми покаже накъде да вървя и как да те дочакам! Това, което ти пиша сега ... ти знаеш, не е сълзлива история, това е този,  реалния живот,  който аз съвсем , съвсем не искам вече! Моли се за мен,  мисли за мен и нека твоята сила спре бедата! Аз съм  готова за теб, чакам те.... жадувам те, така, както жаден копнее капка вода, както болен иска изцеление! Дори да ме няма... мили помни, аз няма да спра да те обичам,  докато съм жива,  докато погледа ми среща звезди в нощното небе,  докато  мога да се втурна търсеща...теб, именно теб в тълпата!